В тази статия няма да говорим за технически детайли а за една категория изкуствени примамки, която изглежда работи отлично за повечето от нас. Имам предвид воблери миноу с размер от 17.5 до 20см, които освен за риболов могат да бъдат използвани и като средство за самозащита.
Спомням си, че по времето на първите ми стъпки в спининг риболова възможният избор на воблери рядко надвишаваше 14см. По същото време големи миноу бяха само магнумите на Рапала, които са за тролинг и реално в моята страна нямаше големи миноу за спининг. С тази идея в главата ми отне много време да превъзмогна съмненията си и да поръчам от интернет наистина големи воблери. Първите ми големи воблери скоро станаха реалност – DUO Tide Minnow Slim 175 и 200. Мисълта ми бе повлияна от агресивността на хищници като лефер и баракуда и се надявах новите ми воблери да свършат работа. И те го направиха! Неочакван факт беше, че търсейки ненаситните агресивни „зъбати“ риби успях да хвана и лавраци, много повече от обикновено. Нека видим нещата такива, каквито са наистина.
Големите воблери през различните сезони
Някой са по-дебели а други са по-тънки, някои имат три тройки, други имат две, но всичките са с такъв размер, че дори и да ги сложите в двете си длани някаква част от тях ще стърчи навън. Тези особени воблери изглеждат направени за ловене на Годзила често успяват да хванат риби с техния размер и по-малък размер. Естественият ход на нещата ни е научил, че по-голямата риба изяжда по-малката. Но в морето изключенията са чести и понякога малки риби атакуват по-големи.
В моята страна през летните месеци плячката е с малки размери и хищниците коригират ловната си тактика за тях напълно игнорирайки всичко по-голямо. Реално те правят живота на спинингиста труден и единствения начин да хванем риба е като изплзваме по-малки силикони. Размерът на воблерите които рибите обикновено пренебрегват е 10 – 15см. По-големите обаче понякога са ефективни. Защо? Когато хищникът атакува пасаж от дребни рибки той използва стратегия да го разбие или да го насочи към повърхността. Нашият воблер в такава ситуация е натрапник, който идва от нищото за да се възползва. В очите на малките рибки воблерът е просто още един атакуващ, което ги паникьосва. Хищниците атакуват воблера за да го прогонят защото той само създава проблеми. Това е причината заради която през тези месеци рибите обикновено са закачени отстрани.
Нашата планета изпълнява своя вечен цикъл, сезоните се сменят, водата става по-студена и малките рибки вече са по-малко и по-големи. Появяват се големите гладни хищници и те няма да се поколебаят да погълнат всичко, което се движи за да презимуват. Имаме последната част от пъзела. Голямата примамка. С големия си размер тя привлича внимание и не остава незабелязана. Все пак да не забравяме, че след Февруари, когато е основния размножителен период на баракудата и лефера, рибите стават необичайно агресивни към нарушителите. Това от своя страна води до чест улов обикновено на мъжки риби, които бързат да защитят зоната за хвърляне на хайвера и се опитват да изпъдят натрапника и се оказват закачени а нашите тройки. Забавното е, че колкото е по-голям воблера и има по-интензивен цвят толковоа е по-ефективен.
Голямото предимство
Много от големите риби като Баракуда, Паламуд и Лефер имат остри зъби, с които могат лесно да прегризат линията. Големите воблери като 175-200мм са сравнително сигурни защото 90% от рибите атакуват през средата и захапват само воблера. Това означва, че рибите ще се закачат стабилно на поне 2 от тройките и няма да могат да достигнат линията. Понякога и трите вида атакуват от към главата, особено при бавна проводка, така че винаги има 10% риск. Друг хубав аспект е, че тялото с размер 17.5-20см създава силен шум и стабилни вибрации. Повече от сигурен съм, че много пъти това е достатъчно за да предизвика удар дори и от риби, които нормално никога не биха атакували. Тънките воблери имитират риба игла или зараган – обичайна плячка за повечето хищници.
Добре е да знаете.
Като цяло такива воблери имат голямо тегло и могат да се използват само с по-здрави въдици. Тези воблери обикновено тежат около 30гр, така че е наложителна нуждата от въдица, която има 30гр вътре в тестовия си диапазон, например 10-45гр. Здравата въдица е „наложителна“ и защото заради големия обем се увеличава и съпротивлението, така че се нуждаем по запас на мощност във въдицата за по-добро засичане. Сега, по отношение на използването им всеки може да ги напасне към своя стил, но трябва и да се експериментира с други техники защото те могат да бъдат по-продуктивни в зависимост от мястото и настроението на рибите. Можем да хванем риба с бавна проводка, с бърза или с туичинг!
Накрая, но не и на последно място е важно да знаем, че основното правило гласи „голяма стръв – голяма риба“. Това важи и за нашата ситуация с големите воблери, които могат да провокират големи риби напълно извън нашите възможности. Такива риби обикновено са туните, кото намират за деликатес воблерите в диапазона 175-200мм.
Маркос Видалис
Оригиналът на английски можете да прочетете в сайта I Am An Angler.
Вашият коментар