Лятото е времето, когато водните площи са изпълнени с живот. След поредния добър риболов на хищни риби в началото на Август, реших че е време да проверя дали са се размърдали и по-големите риби. За целта подбрах внимателно водоема, защото водата навсякъде все още е доста топла, а това допълнително затруднява начинанието. Така след няколко дни разглеждане на реките и язовирите в България се спрях на един. За него един приятел ми разказа, че има добър релеф и има останали добри хищни риби. Честно да си призная понякога наличието на вода ми е достатъчно, за да поема на дълъг път и този път не беше по-различно.
Ден първи – пристигане и разузнаване
След няколко часа път най-накрая достигнах водоема. Там приятел си беше направил бивак и още с идването направих опознавателна обиколка с лодка на участъка.
Първите ми впечатления за водата бяха, че е сравнително мътна. Явно това е типично за по-плитките участъци. Ако трябва да опиша накратко гьола бих казал, че е уникален във всяко едно отношение, но нека не се отклонявам повече лирически и да Ви разкажа малко повече за същинския риболов.
След като изминаха няколко часа в разходки и настаняване взех медиум такъма, за да проверя как стоят нещата с популацията на костур и бяла риба. За целта заложих на доказаните силикони от марката Fanatik, съчетани с волфрамови чебурашки. С тази комбинация за кратко време успях да набода няколко спортни костурчета и малки бели риби. Интересното е, че рибите се бяха събрали на участък, където има вливане на малко по-студена вода и въпреки горещината кълвяха стръвно.
Ден втори – сутрешна сеч и пъстърви на залез
Утрото започна със ставане в зори. Без да губя време започнах да търся големи хищни риби, като след час реших отново да се отдам на лежерно дърпане на костурчета.
Риба след риба времето минава, а слънцето започна да става все по-жарко. Това започна да оказва влияние на активността ми и преустанових риболова за почивка. За щастие домакинът на бивака прави страхотен ментов сироп, на който нямаше как да откажа.
Няколко часа по-късно пристигнах с другари на безименна високопланинска река. Вероятно малко хора биха пропътували няколко стотин километра, за да спасят пъстърви от гладните пазачи на един ВЕЦ. Разбира се предвид времето, в което пристигнахме нямаше време за повече от няколко хвърляния, но това ми беше достатъчно, за да уловя една балканска красавица на DUO Spearhead Ryuki 50SP.
След огледа на съоръжението, за евентуално евакуиране на петнистите красавици, поехме по чакълестия път към селото, а пред нас се откри невероятна гледка.
Ден трети – спасителната акция
За пореден ден станах рано и още с първата светлина вече бяхме на съоръжението. Планът ни за действие беше да пренесем или изплашим колкото може повече пъстърви срещу течението на реката. В началото всички се опитахме да уловим колкото можем повече риби. Аз още с първите хвърляния реализирах кълване на Realis Minnow 80SP, но подцених размера на рибата и ми се откачи. Няколко сменени примамки по-късно успях да извадя още една риба на Ryuki 50SP, която успяхме да спасим от това да бъде изядена.
След като рибите станаха много тегави преминахме към следващия етап от спасяването. За целта обух високите ботуши и чрез шляпане с дълъг кол във водата прогонихме една голяма част от рибите срещу течението. В края на цялото начинание за нас остана положителната емоция от това, че сме свършли едно добро дело. А в късния следобед, когато се завърнахме отново в бивака успях да бодна още някой костур за цвят, с който сложих край на третия ден.
Ден четвърти – събуждане с усмивка
Ето, че дойде и последния ден от приключението ми. За този ден силно се надявах, че преваляването предишния ден ще размърда едрите хищни риби. Това ми даде стимул да стана на разсъмване и да започна облавяне на периметъра около бивака с големи силикони, воблери и какво ли още не. Уви няколко стотин хвърляния по-късно все още нямаше и следа от големите риби. Това ме накара да се замисля какво мога да променя, за да открия желаните риби. И след кратък анализ установих, че само на вливането, където има малко по-голяма дълбочина не съм пробвал с големи примамки. Логично е при такива условия там да се крие някоя читава риба и просто трябва да ѝ хвърлиш нещо, което да предизвика атака. При тази ситуация бих използвал някой голям попер като Fangpop, но от доста дълго време ми се искаше да дам шанс на Realis Rozante PERJ 95F и без да му се чудя го закачих на карабината.
Интересно за примамката е, че има добър rolling ефект и при движение на повърхността се движи като змия. Подобно нещо се харесва на щуките и именно с тази примамка колегата Веселин Борисов улови една от добрите си щуки на откриването. И така дойде заветния момент.
Застанах пред входа на канала и направих замятане в близост до папурите. За нещастие примамката цопна върху един папур и не направих чиста проводка. Следващо хвърляне и с хирургическа точност падам върху единия клон на надвесилото се дърво. Дръпнах по-рязко и примамката цопна във водата. ,,Все още съм в играта“ си казах на ум и точно, когато поведах на равномерна проводка PERJ-а една голяма паст му налетя със засилка. Слушал съм и съм гледал много повърхностни атаки, но тази беше нещо уникално. В този кратък период сякаш всичко беше спряло. За част от секундата бяхме само аз и рибата. Ето това е един от онези моменти, които се помнят цял живот. А в следвашия миг някакси се опомних и борбата продължи. Тук е редно да благодаря на бойния другар, който ми съдейства професионално с големия кеп: Благодаря!
Въпреки, че щуката беше в кепа борбата продължи до момента, в който не я освободих от примамката. В подобни ситуации често рибите претърпяват най-много поражения и за това е препоръчително използването на гумирани кепове.
След обезопасяването на рибата дойде време и за измерване на дължина, като метъра за малко да не стигне. За някои хора щука с дължина от 98 сантиметра може да не е особено постижение, но на мен зaсега ми стига. А и не всеки ден лятото се ловят метрови трофеи на свободни водоеми в България.
Няколко кадъра за спомен и дойде време да се сбогуваме с пожелания да се срещнем отново.
След улавянето на тази риба в началото на деня за мен вече нямаше значение колко костура ще уловя до края на приключението, но въпреки това запазих спортния си дух и понадърпах още няколко бодливеца.
С това дойде и краят на приключението ми. Бих казал, че и да искам нямаше как по-добре да си изкарам, и че ще се върна на това място, за да подобря отново някой рекорд.
Хвани и пусни!
Ако искате да научите повече за риболова на щука, можете да прочетете и:
Вашият коментар