В очакване на есенния риболов

Лятото си тръгва! Реших да проверя дали и рибките са го разбрали. Избрах си близка дестинация – яз. Цонево, а целта на риболова – костур на попер.

Естествено първоначалния план да бъда на язовира на разсъмване пропадна. Наспах се добре, пих кафе на сянка и някъде в ранния следобед стигнах до язовира. Както и очаквах имаше много хора, които вече бяха окупирали брега. Виждаха се и няколко лодки, които тролиха. Докато разтоварвах и „въоръжавах“ каяка една от тях излезна на брега. Новините бяха лоши – много риби на сонара, но никаква активност.

Влезнах в язовира. Духаше ‘попътен’ вятър и реших да помързелувам. Вятъра буташе каяка с тролингова скорост. Пуснах едно дребно воблерче да се влачи зад мен и загледах сонара. Минах над един потопен мост. Около него се виждаха рибки, които стояха близко до него. Воблера мина над моста, но нямаше атака. Реших да го обловя. Закотвих се и пробвах няколко по-дълбоко газещи модели, но без никакъв успех.

На едната въдица имах монтиранa 15гр джиг глава с 10см силиконов шад Awaruna. Дълбочината беше малка за толкова тежка глава, но не ми се сменяше. След две или три празни проводки усетих почукване, после пак и пак – типичните за костур многократни кълванета. Смених примамката – 7гр глава и 5см туистер Jilt. Още с първото хвърляне излезна един костур, а на второто – бяла рибка. Вятъра ми пречеше да усещам какво точно става и резултатът беше закъсняло засичане.

След няколко костура една малко по-голяма бяла риба реши да отхапе опашката на туистера и го смених със 6см шад.

Още няколко костура и при поредното кълване линията олекна. Или прорязах флуорокарбона или някоя щучка беше минала от там. Не ми се правеше нов монтаж, и се върнах на първоначалния вариант с 15гр джиг глава с 10см шад. Няколко празни кълванета, няколко бели рибки поредното олекване.

Вятъра не спираше, а и имах друг план. Вдигнах котвата и тръгнах към костурското място. То се падаше на завет, а и целта ми бяха те.

Воблерът DUO Toto се оказа банално уловист. При почти всяко хвърляне имах удари, без значение размера или цвета му. Пробвах и други примамки. При тях беше малко по-слабо, но все пак имаше удари и рибки.

Слънцето се скри зад хълма, забелязах дребни рибки гонени от хищник и минах на попер.

Удоволствието да ловиш на повърхността е неописуемо. Атаките бяха зрелищни, но трябваше да тръгвам, за да мога да натоваря каяка по светло.

Естествено на връщане проверих какво става на потопения мост. Сложих 12гр глава и 7см туистер. Този път се бях позиционирал малко по-добре а и вятъра намаля. Резултатът беше няколко бели риби около нормата.

Така завърши този излет. Резултатът беше над 50 костура и десетина бели. Останах приятно изненадан от активността на рибите и много доволен, че приложих правилната тактика.