Light Rock Fishing (LRF) в България – мисията възможна!

Преди няколко години, подтикнат от далечните разстояния, които трябва да изминавам, за да практикувам хобито си, реших да проуча как стои въпроса с light и ultra light риболова на изкуствени примамки по Българското Черноморие. Както се досещате, не намерих много източници на български, от които да почерпя информация, затова се насочих към западни и източни такива.

В Англия лайт рок фишинг (Light Rock Fishing) риболовът е доста популярен и има доста интересни Facebook групи и YouTube канали, от които човек може да си набави необходимата информация относно примамки, монтажи, техники на водене и подходящи такъми. Руснаците, украинците, и японците (които всъщност са основоположници на ултра-лекият морски спининг) също са доста добри източници, от които също черпех информация. Още повече, че руснаците и украинците също ловят по бреговете на Черно море. Така за кратко време събрах някаква визуална информация и реших да се пробвам.

Първите опити, които направих за лек джиг риболов на море, обаче, бяха крайно неуспешни и отчайващи. Това бяха и първите ми опити за джиг риболов въобще. Както всеки новак, залят от ентусиазъм, очаквах да разбия рибата. Само че не стана така. Причините за това бяха доста комплексни. Опитвах се да ловя с кефалският си спининг такъм с тест до 15 грама, брейдът ми беше доста дебел, тежестите твърде леки, но основното беше, че не бях твърде наясно какво трябва да се случи, след като изстрелям примамката във водата. Това, обаче, го разбрах по трудния начин доста по-късно, с много проби и грешки.

След този първи риболов, бях меко казано разочарован, че по Българското крайбрежие не може да се хване риба на ултралайт. Поради тази причина, зарязах за известно време прищевките си и се отдадох на приятен речен спининг, когато ми се удаваше възможност.

След няколко месеца, в едно YouTube видео видях как влогърът лови попчета на джиг на Черно Море. Това беше сигналът, който чаках и още на следващата вечер бях на вълнолома във Варна и замятах трескаво в опит да хвана първата си риба на джиг, все още със същия неподходящ комплект споменат по-горе.

След доста неуспешни опити на различни места, на следващият ден забелязах един дядо да лови с добро темпо попчета на стръв и се присламчих близо до него, за да видя къде замята. Хвърлях настрани от него, за да не му преча, но наблюдавах през цялото време начинът, по който той лови. В момента, в който дядото си тръгна, аз се преместих на неговото място и успях да уловя първия си лихнус. Това беше и искрата, която разпали моят мерак за лайт рок фишинг (LRF).

Последваха редица успешни и не толкова успешни риболови, които само ми наливаха масло в огъня да търся отговори на многобройните въпроси, които изникваха в главата ми. Воден от тази неизвестност реших да си подобря малко екипировката, с цел да подобря и резултатите. След известно търсене и канене, и още клипове в YouTube, и консултация с популярен български нано-джиг Бог, се реших да си поръчам нова въдица за рокфишинг. Въдица, която е специализирана за риболов на дънни морски риби и е съобразена с бюджета ми – Major Craft New Crostage Mebaru с тест по примамки от 0.5 до 7 грама, с кух връх. 

Още при първият риболов с въдицата ми стана ясно, обаче, че тя не е единственият фактор при LRF риболовa. Трябваше да подменя и брейда, с който тогава ловях, който беше въздебел за тази цел – #0.8 по японската номерация. Макарата ми и тя беше малко по-тежка от необходимото, но за момента вършеше работа, а и нямаше как да се оборудвам с нова. Затова се снабдих само с нов брейд размер #0.4 и нещата си дойдоха на мястото. С новата линия и въдица можех значително да изфиня монтажите, което ми даваше предимство в неравната борба със закачките и с вятъра по морския бряг. По-тънката и специализирана линия, успяваше да прореже плътната морска вода, и достигах дъното с 3 грамова глава без проблем. А въдицата имаше невероятна чувствителност при допир с дъното и обитателите му.

С течение на времето, започнах да си правя изводи, които преди това ми убягваха:

• В морската вода линията потъва по-бавно и провисва повече отколкото в сладка вода при равни други условия.
• Когато има вятър и вълнение са необходими по-големи тежести.
• По-големите тежести често водят до повече заклинване и късане.
• Долната граница на чувствителност на въдицата зависи от дебелината на линията, с която се лови, съответно и от дълбочината на мястото и другите метеорологични условия по време на риболова. С тежест 2-3 грама и влакно #0.8 – #1 по японската номерация може и да усетиш допира с дъното на дълбочина 1-2 метра в сладка вода, но в морска вода, където дълбочината е 3-5 и повече метра нямаш никакъв контакт с дъното, а и с примамката при гореописаните условия, тъй като линията провисва.
• Сетивността на въдиците е до голяма степен субективна и много колеги си правят грешни изводи, с които подвеждат начинаещите. Много от тях не съобразяват останалите елементи в такъма си и условията, в които ловят и бързат да заклеймят дадена въдица като “глуха” или да я похвалят като свръхчувствителна.
• Чувствителността на целият такъм е от голямо значение за точния тайминг на засечката, тъй като някои от дънните видове често те вкарват в камъните и се заклинват (нещо, в което в началото не вярвах), а други кълват изключително плахо.
• Не всички риби атакуват с еднаква настървеност.
• Не всички риби трябва да се вадят по един и същи начин.
• И най-важният извод – след всеки риболов, риболовецът е редно да анализира ситуациите, с които се е сблъсквал и да си направи заключение как е трябвало да постъпи, или как да постъпи следващия път.

На пръв поглед доста елементарни изводи и някои колеги вероятно биха им се изсмяли, но за начинаещ риболовец в джиг риболова, и по-специфично в LRF риболова, са си важни изводи.

След една година по морския бряг, практикувайки LRF, успях да хвана няколко различни вида попчета (скално, пясъчно, черно), както и лихнуси, морски налим (галя), кучета, заргани, чернокоп, скорпид, илария и лапини. А по-късно успях да уловя и морска врана, хариб, меджид и сафрид. Разбира се, се сблъсках и с много скептични колеги, които ми казваха, че си губя времето, че това е невъзможен риболов, че е безсмислен риболов, и куп други философщини, които никому не бяха нужни. Аз си правех кефа и това беше най-важното.

През изминалият сезон се запознах с един изключително запален и интелигентен риболовец – Даниел Кирицоев. С него в последствие станахме приятели и започнахме да ходим заедно за риба. Поради голямата си популярност в социалните медии и неудържимият си устрем за риболовни приключения, той успя да популяризира LRF риболовът, конкретно на попчета, във Варна до степен да се събират по 5-10 лрфъра по брега, по едно и също време. Нещо, което в миналото не можеше да се види.

Също през изминалият сезон, с Даниел започнахме да практикуваме риболов на сафрид на изкуствени примамки, което учуди още повече някои хора от риболовната гилдия в града. 

Риболовът на сафрид с ултра-лайт такъм е изключително приятно и разтоварващо занимание. Разбира се, то изисква добра концентрация и моментно анализиране на условията, тъй като се лови с тежести около и под 1 грам и дребни червеоподобни силикони. Тъй като ударът на масовият сафрид в България е много къс и лек, едва доловим тремор, въдицата, макарата, линията, повода и главите, които се ползват, трябва да са много добре балансирани и съобразени с условията. И тъй като условията по морето често са съпътствани от променлив вятър, вълни, мъртво вълнение, риболовецът често пъти се налага да се надлъгва не само с рибата, но и с природата в опитите си да намери в кой слой е пасажа. Но това е част от LRF магията.

Лайт рок фишингът е движение, в което не е важно количеството риба, което ще хванеш или колко голяма ще бъде рибата, която ще хванеш. Важно е преживяването, видовото разнообразие, което човек може да улови, допирът с морето, с изгрева, със залеза, удоволствието да ловиш с фин такъм. Това е едно изключително разтоварващо хоби, което може да донесе и много адреналин.

Веселин Борисов.