Кои са основните характеристики на съвременната въдица? Ако погледнем каталога на сериозните производители, ще видим, че там се говори за „Power“, „Action“, „Test“, „Modulus of graphite“, „Line“, „Length“. Нека ги разгледаме от чисто практическа гледна точка.
„Modulus of graphite“ (модулност на карбона)
По същество това е физико-математическо описание, илюстриращо устойчивостта на материалa (в случая – третирани по определен начин карбонови фибри) на еластични деформации и напрежения. Неговите стойности се измерват в зависимост от приетата система в паскали – нютони и килонютони на квадратен милиметър (KPa и GPa), или фунтове въздействаща сила на квадратен инч (psi), а производителите на риболовна „утвар“ обикновено се ограничават със загадъчното определение „милиона единици“).
Някои фирми специално привеждат числови стойности при отделните си модели, за да демонстрират колко качествени материали влагат, а други се задоволяват да обявят, че използват свръхмодулни, високомодулни и стандартни графити, без да се впускат в подробни обяснения. В тази връзка е интересен подходът на известната американска фирма „Sage“, чиито дизайнери – икони в „карбоновата ера“, простичко казват, че модулността на вложения материал е без значение за потребителя, защото така или иначе тя не означава нищо сама по себе си, но важно за него е да знае, че е подбран най-качествения материал и в най-добро съотношение.
За нас пък е от значение да знаем, че високомдулните графити позволяват да се създават по-тънкостенни, бързи и корави въдици (с произтичащите от това лекота и чувствителност). Твърди се, че са и по-здрави, но това качество има най-различни измерения и проявления и аз не се наемам да ги коментирам. Детайлното разглеждане на въпроса как точно мекия и податлив въглерод в съответна форма на кристалната решетка, се превръща в нещо съвсем друго е много интересен, но излиза извън контекста на настоящата тема и ще се ограничим дотук, за да не стане тя съвсем тежка.
Към момента съществуват най-различни марки карбони (като общо нарицателно) и постоянно се появяват нови и нови разработки с все по-авангардни характеристики – от т. нар. „Standard Graphite“ – 33 млн. единици, IM6 – 36 млн. единици, IM7 (Improved IM6, GL2) – 42 млн. единици, IM8 (GL3) – 47 млн. единици, GLX – 65 млн. единици, HVF и SVF (по същество цяла технология на Дайва), MJ45, MJ60… Едва ли сме в състояние да ги изредим всичките, а не е и нужно – за нас е важно просто да разполагаме с приличен, работещ уред.
Много често риболовците правят пряка връзка между модулността на материала и чувствителността на пръчката. Подобна зависимост сама по себе си е в известна степен условна – както казахме, високомодулният карбон позволява да се правят бланки с по-тънки стени, по-твърди и по-леки, което е предпоставка за висока чувствителност, за разлика от една груба и дебелостенна бланка, съдържаща значително количество свързващи вещества. Въпреки това обаче, не би било редно и правилно просто да се каже, че съществува еднозначна връзка модулност – чувствителност. По-скоро е коректно да се упомене, че карбоновата технология като цяло е позволила да се мине отвъд ограниченията на фибростъклото, с всички произтичащи от това предимства.
„Аction“
Любопитна „двулика“ характеристика на въдицата, която в своята комплексност предоставя информация за поведението й. Чрез т. нар. „строй“ и „акция“, които са повод за широки дискусии в риболовните среди, всъщност се описва едно и също нещо, но при различни условия – „държанието“ на пръчката в статично и в динамично състояние. Първият показател я илюстрира в определен фиксиран вид и по-точно кривата на еластична деформация (в случая – огъване), при прилагане на дадено усилие перпендикулярно на върха, най-условно казано. „Акцията“, от своя страна, описва действието в динамичен аспект – като бързина и поведение, което извършва същата тази бланка, в процеса на завръщането към своето естествено равновесно състояние след огъването. На долната графика схематично са показани най-разпространените строеве, характерни за модерните въдици, както следва:
а) extra fast – свръхбърза (върхова)
б) fast – бърза
в) moderate (medium), fast – среднобърза
г) moderate (medium), regular – параболична
д) slow – бавна
Няма единен стандарт каква е точно кривата на огъване на бързата и бавна пръчка, но усреднено може да се каже, че меки са тези, с над 50% огъване, параболични – около 50%, среднобързи – 30-40%, бързи 20-25 и за свръхбързите 10-15%.
Именно в тази връзка възникват и най-задълбочените спорове – бърза или бавна е пръчката, твърда или мека, каква е връзката между тези характеристики, как те въздействат помежду си, доколко твърдостта е еквивалент на бързината, а бавността – на мекотата… Обикновено се приема, че бързите и свръхбързите въдици се отличават и с по-висока твърдост, а по-бавните са по-меки. Не винаги обаче бързината на бланката е гаранция за нейната твърдост. Могат да бъдат посочени редица примери за пръчки с на пръв поглед параболичен строй, които при работа демонстрират изключителна пъргавост, както и за твърди такива, но същевременно инертни като поведение. По-коректно би било да се каже, че колкото по-бързо и с по-малко „паразитни“ трептения бланката се върне в изначалния си перпендикулярен вид, толкова по-бърза е въдицата, и обратно.
Идеята да се предлагат продукти, отличаващи се с бързина и твърдост при замятане и водене на примамката, а същевременно имащи параболично „държание“ при по-голямо натоварване, не е нова, въпреки че напоследък се обявява като някаква авангардност и се говори за „сложни” строеве. Имах възможност да ловя с два модела на „UFM“ от серията „Surface Twitcher“ и бях силно впечатлен от характеристиките им, но същевременно се сетих за поговорката, че „новото е добре забравено старо“. Подобно в динамика е и поведението на популярните у нас и не „първа младост“ „St.Croix Avid“ 6’6″ ULF и L и „G.Loomis“ SR782-2 GL3, които практически при работа са параболични, без това да влияе негативно на бързината им, да не говорим, че и чувствителността не страда по никакъв начин.
Друга модерна тенденция е предлагането на въдици, чиито храктеристики са съобразени с определен тип примамки и по-точно със спецификата на работата с тях (за джиг, туичинг, въртящи блесни). Това са тясно специализирани продукти, насочени към конкретен тип риболов.
От практическа гледна точка е важно да се знае, че твърдите въдици се претоварват, ако не по-лесно, то по-незабележимо, с всички произтичащи от това последствия. Параболичните пък понасят по-големи натоварвания, защото напреженията се разпределят по цялата бланка, а не се съсредоточват само във върховата й част. Разбира се, за това от значение е и оптималното разположение на водачите – по такъв начин, че в минимална степен да се променя естествената крива на коляното. В тази връзка съществуват две крайни гледни точки – според някои специалисти, поведението на въдицата в статично и динамично състояние може да бъде моделирано чрез схемата на монтиране на водачите (и по-точно чрез минаващата през тях линия, която разпределя натоварването върху бланката), особено тези във върховата част, докато други се позовават точно на предварително зададените в процеса на производство характеристики на коляното, които са в значителна степен константни. И ако в статично състояние пръчката действително може да бъде „принудена” да се огъне по някакъв очакван начин, това малко би се отразило на последващата еластична деформация.
Върху строя и акцията на въдицата оказват известно влияние и броя на секциите и снаждането между тях (въпреки, че при качествените продукти влиянието на тези фактории е пренебрежимо или поне е в приемливи граници). Повечето части правят бланката по-инертна и са предпоставка за загуба на чувствителност. И, ако къса пръчка може да бъде едноделна, при дългите това е необходимо зло. Производителите по всякакъв начин се опитват да елеминират влиянието на този фактор, като разработват прецизни преходи, конуси и снадки между отделните елементи, като например IPC (Integrated Poly Curve) технологията на „St.Croix“, „Super Flex Joint“ на „Daiwa“ и т.н.
Съвсем накратко ще се спрем на начина, по който се постигат такива авангардни характеристики на бланките. Както казахме, при добрите модели се влагат висококачествени материали и прецизни мандрели със строга геометрия (споменатите по-горе „тейпъри“), както и специфично ноу-хау, а при откровенно евтините – просто с навиване на повече материал (и удебеляване на стените) и/или посредством увеличаване диаметъра на коляното в основата. В двата последни случая това става за сметка на нарастване масата на въдицата и загуба на усещане, и по-скоро можем да говорим за „вдървяване“, отколкото за втвърдяване.
Не може да бъде подминат и въпроса въдиците с кой строй „хвърлят“, най-далеч и най-точно при равни други условия? Дали най-твърдите и бързи, или пък силно огъващите се? Ако си представим въдицата като едно условно рамо, което под действие на центробежните сили, възникващи в системата, изхвърля примамката извън условния център на въртене (ръката, държаща ръкохватката) можем да добием груба представа за механизма на процеса на замятане. Естествената еластична деформация на бланката би допринесла за внасяне на допълнителна енергия в системата и съответно по-голяма дистанция в практически план. В тази връзка е оправдано да се каже, че една среднобърза или просто бърза въдица би била по-рационален избор, в сравнение с върхова или откровено бавна такава. Прекалена деформация (на мека пръчка) би била на другата крайност и също е далеч от оптималността. Разбира се, не трябва да се оставят без внимание и фактори като маниер на замятане на държащия въдицата. За друг аспект на „доброто“ хвърляне се приема точността. Поради силните колебания на върха, меките въдици отстъпват по този показател на твърдите такива.
Христо Мурджеев
Тази статия е разделена на три части:
Още нещо за спининговите въдици
Още нещо за спининговите въдици (част 3)
Вашият коментар