Монтажи при риболов със силиконови примамки

Едва ли има риболовец, изкушен от магията на изкуствените примамки, който да няма макар и бегла представа от неговата разновидност – т.нар. „джиг“. За много колеги той се изчерпва с популярните куки с оловни глави и силикони(най-общо казано), въпреки, че съществува значително разнообразие от монтажи и примамки, които в голяма степен разширяват неговата сфера на приложение. Дори и в най-стандартния си вариант, ако можем да използваме подобно елементарно определение за динамично занимание като риболова, джиг-спинингът предоставя възможност за детайлно облавяне и на най-дълбоките части на водоема, и задържане примамката на перспективни места, до степен, недостъпна за широко използваните иначе воблери и блесни. На опитните риболовци той дава и допълнително предимство – възможността за придобиване на информация за дънния релеф с всички произтичащи от това предимства.

Обект на този обзор няма да бъде самата техника на риболов в подробности, нито използваните примамки, а различните монтажи, които могат да бъдат използвани при определени условия.

Условно казано, можем да разделим вариантите за построяване на линията в две основни групи – такива с „концентрирано“ утежнение, при които тежестта се намира върху куката или в непосредствена близост до нея и „разнесени“ монтажи – с утежнение, намиращо се на определено разстояние, което понякога може да бъде значително. Към първата спадат известните на всички стандартни джиг-глави, куки с тежест, разположена надлъжно върху стъблото им, монтажите „Чебурашка“ и „Тексас“. Във втората група могат да бъдат поставени монтажите „Каролина“, „Сплит шот“, „дроп шот“ и придобилия напоследък популярност „отводен“ монтаж, който се явява руски „патент“.

И така, нека разгледаме накратко описаните по-горе постройки на линиите, с техните присъщи предимства и недостатъци.

Стандартни джиг-глави.

Познати са на всички риболовци, дори и на тези, които не практикуват спининг. По същество, тук утежнението е интегрирано с куката, което осигурява събраност на целия монтаж. Предлагат се в огромен теглови диапазон, достъпни са и евтини. Поради своята компактност и малко съпротивление, джиг главите могат да бъдат замятани на значителни дистанции. Освен стандартната сферична форма, съществуват и редица специфични варианти – от имитиращи глави на рибки, до такива за конкретни цели, имащи претенцията да не се обръщат, да застават под определен ъгъл спрямо дъното, защитени от закачане в подводни препятствия и т.н. Интересна разновидност са куките, при които утежнението е разположено надлъжно върху стъблото им, а не е съсредоточено в предната част. Те позволяват хоризонтално пропадане на примамката и заставането и на дъното в работно положение с по-голяма сигурност.

Утежнения с подвижно прикрепване на куката.

Добили популярност като „чебурашки„. Водят произхода си от Русия(екс СССР) и в момента са популярни в целия свят. Предлагат се в огромно разнообразие от грамажи – от миниатюри по грам и половина до четиридесетграмови „гиганти“. При тях в утежнението със сферична форма, под определен ъгъл са заработени две телени ушички(откъдето води и приликата си с онзи анимационен герой), за които се прикрепват съответно куката и линията. Понякога те могат да бъдат ориентирани в една равнина, а друг път – завъртени на деветдесет градуса едно спрямо друго. Втория вариант е по-удобен във връзка с това, че обикновено отвора на халкичката на куката е разположен успоредно на острието й, като при монтиране с междина връзка (халка), куката застава странично, а не ориентирана с острието нагоре. Ако не разполагаме с подобни „чебурашки“, е възможно сами да завъртим едното ухо плавно с клещи, докато застане под необходимия ъгъл спрямо другото.

Закрепването на куката може да стане както директно(с деликатно разтваряне на ухото й), така и посредством халкичка(с горното уточнение на ум). Предлагат се и тежести с карабинка, което позволява в процеса на риболов лесно и бързо да се сменят примамките, като се варира с вида и размера им, без същите да се свалят от куката, което е предпоставка за прокъсването им. Лично за себе си намирам последния вариант по-неестетичен, макар и най-удобен.

Поради подвижната връзка, играта е много по-свободна, което пък е предпоставка за повишаване привлекателността им.

Монтаж „Тексас“

Много популярен монтаж (на този и следващите чертежи отделните елементи не се намират в мащаб един спрямо друг!). Свободно движещото се по влакното утежнение и меката връзка внасят значителна свобода в играта на примамката и са важен фактор за неусетно й поемане от рибата. Позволява употреба в участъци със сложен дънен релеф, клони и растителност, ако бъде оборудван с офсетна кука. Тук се използват тежести със специфична куршумовидна форма и вдлъбнатина в задния край. Тя покрива халкичката на куката с примамката и благодарение на компактността и обтекаемостта си – без значителни напречни преходи, по-лесно преминава през подводни препятствия. Разбира се, чудеса не могат да се очакват, както сочи практиката, въпреки, че съм чел мнения, според които съотношението в скъсани примамки, сравнено със стандартни схеми, било десет към едно.

Сред риболовците тлее спор относно това, необходимо ли е между куката и утежнението да се монтира стопер, с цел минимизирне на шумовете, възникващи при съприкосновението между тях, като предпоставка за отпъждане на рибата. Само по себе си манистото е полезно, дори и като ограничител, който не позволява на тежестта директно да се трие върху възела.

Съществуват и разновидности на този монтаж, при които движението на тежестта е ограничено отпред, или през същата минава стоманена ос с халкички, на които шарнирно се прикрепва куката и линията. По същество те могат да се разглеждат като близки аналози на споменатата по-горе „чебурашка“, с тази разлика, че тук примамката и влакното лежат по надлъжната ос на симетрия на утежнението, докато в руския вариант те са изнесени по-високо.

Специализирани тежести за „Тексас” са представени на долната снимка. За съжаление, са дефицитни у нас, което налага да си ги правим сами от по-големи оловни оливети, посредством разполовяването им и последващо дооформяне:

Монтаж „Каролина“.

Ползва се с широка популярност, заедно с варианта „Тексас“. Въпреки, че първоначалното им предназначение е било за риболов със силиконови червеи на популярния в САЩ бас, те работят безукорно и с познатите на всички нас туистери и шадове в техните разновидности.

Както е видно от горната схема, тук тежестта също не е ограничена отпред, но е и изнесена на някакво разстояние от примамката, което може да варира значително. По този начин последната има практически неограничена свобода на движение, а същевременно се притъпява вниманието на рибата, Наред с това обаче е и предпоставка за загуба на усещане, особено ако се ползва по-дълъг повод. В класическия американски начин на водене, утежнението се влачи по самото дъно и в резултат от съприкосновението с него се вдига мътилка, която е допълнителен атракционен момент за рибите. Ако се води по „европейски“ образец пък – с отлепяне от него, могат да бъдат облавяни широки водни слоеве, с напомнянето, че при работата с макарата трябва да се съобразяваме с дължината на отпуснатия повод. Както беше казано, тя се движи в широки граници – от повече от метър, в случай, че ловим на течение и/или с големи примамки, или желаем бавно пропадане на примамката, до под петдесет сантиметра, ако ползваме леки схеми на риболов.

Тежестите, които се използват, могат да бъдат както куршумовидни такива, приложими за монтаж „Тексас“, така и капковидни, а дори и стандартни оливети, с оглед дефицитността на изброените по-напред. Предлагат се и специализирани варианти с цилиндрична форма, с оглед снижаване възможността от заклещването им между камъни, при движение по самото дъно.

Един от съществените недостатъци на системата „Каролина“, особено ако се ползват по-големи(и тежки) примамки и дълги поводи, е, че замятането е по-сложно и на по-малка дистанция, поради голямото съпротивление на отдалечените й елементи.

„Сплит шот“

Посочения по-горе монтаж се явява разновидност на стандартната „Каролина“ с тази разлика, че тук се използват утежнения с по-малка маса – до 5-7 грама максимум, които не са подвижни, а фиксирани. Това може да стане както със специфични стопери, които се монтират вътре в отвора, така и посредством възли, маниста и т.н. Основната цел в случая е да се постигне възможно най- плавно, бавно и естествено движение и пропадане на примамката, особено при риболов на капризни риби. Независимо, че тежестта е фиксирана, поради ниската й маса, съпротивлението при поемане на стръвта е минимално. В горещите сезони, когато хищниците са обхванати от апатия, този монтаж работи успешно за костур, като повечето от атаките са на пропадане и нерядко рибите се самозасичат. „Обща“ болест и на тази постройка на линията е проблематичността на замятане, още повече, като се имат предвид леките глави.

„Дроп шот“

Монтаж, който става все по-популярен напоследък. Той предоставя възможността за водене на примамката в определен воден хоризонт, но с уточнението, че имаме представа какъв е дънния релеф в участъка на риболов. Поради специфичното разположение на куката – перпендикулярно на основната линия, е удачно да лови от отвесен бряг със значителна дълбочина, или от лодка – при оптимални ъгли на поднасяне, приближаващи се до правия. При ползване в полегати участъци, предимствата му се губят поради неестественото движение и водене на примамката, практически преминаващо в хоризонтална равинина.

Могат да се ползват както стандартни утежнения с произволна форма, така и специфични такива, при които влакното се защипва и се сменят лесно впоследствие, като е желателно да имат вирбел, за да се избегне усукването на линията. Куките, както казахме, трябва да се връзват по такъв начин, че да се намират под прав или близък ъгъл спрямо основното влакно. Освен стандартни куки, има и специфични такива, с особена форма, които по-лесно и трайно се фиксират в правилно работно положение. Това не е самоцел, а е свързано с по-лесното и сигурно поемане на примамката от рибата, освен естественото й движение.

„Отводен“ монтаж.

Особеност на тази схема на построяване на линията, популярна сред руските колеги(американците също имат много близък вариант, известен като „дропър риг“), е, че основното утежнение е изнесено извън основната линия. Така тя остава извън обсега на подводни препятствия( в определени граници, естествено), остри камъни, дребни миди, които все по-често се срещат и у нас, и са предпоставка за нейното отслабване и последващо скъсване. Сред почитателите на този монтаж има две гледни точки – част от тях считат, че повода, на който е изнесена тежестта, трябва да бъде по-дебел от основното влакно, именно защото е постоянно изложен на абразивни въздействия, а други изтъкват точно обратното – че при евентуална закачка така се губи цялата линия от мястото на свързване, и приемат за по-удачен вариант използване на по-тънко влакно в този участък, с цел съхраняване на самия монтаж. Възможно е да се използва и флуорокарбоново влакно, което се отличава с по-висока плътност и твърдост. Подобно на монтажа „Каролина“ и „сплит шот“, тук също примамките имат значителна свобода на движение в различни водни слоеве, особено при използване на по-леки такива. Още повече, като се има предвид, че самата техника на водене в случая е доста активна и на практика се състои в постоянно навиване с макарата и придаване на движения с върха на въдицата, за разлика от класическата работа с джигови примамки с паузи. Този факт използват критиците на схемата, определяйки я като елементарна, примитивна и откровено „месарска“. Ако изключим критиката, по-скоро естестска по своя характер, слабост на монтажа е оплитането на повода с утежнението и основната линия, особено при по-силово и рязко замятане

Обикновено тук се използват относително леки утежнения – до максимум 6 – 8 грама, като те могат да бъдат всякакви – „чебурашки“, оливети, специализирани такива за „дроп-шот“(които са по-скъпи). Срещат се и варианти, при които повода с утежнението не е неподвижно фиксиран с възел, а посредством вирбел, халката на който се движи свободно по-основата линия, и се ограничава с манисто в точката на свързването й с влакното с куката. В този случай се изтъква, че допълнително се притъпява вниманието на рибата и чувствителността се увеличава, за сметка на неограниченото движение на линията. Като се има предвид обаче активното водене, постоянния контрол върху нея, и малката маса на тежестта, този фактор така или иначе не е от съществено значение.

Oсвен представените по-горе разновидности на постройка на линията, съществуват и редица други, като просто не е възможно, а и не е необходимо да се разгледат всички. Постоянно се появяват нови и нови монтажи и техни варианти – някои интересни и полезни, други любопитни, а трети – откровено странни, да не употребяваме по-силни думи. За финал само бих искал да отделя внимание на т.нар „Wacky rig“, поради неговите особености.

В първоначален вариант (а) той представлява силиконов червей(използват се специфични такива с къси и дебели тела, като популярния „Senko worm“), който се набожда около средата на тялото с куката по такъв начин, че само да го прошие напречно и излезе от другата страна(съществуват спорове дали куката трябва да се набоде напречно или надлъжно и във втория случай в коя посока да е ориентирана). Примамката се монтира на много дълъг повод и се пуска да пропада от собствената си маса, като с върха на въдицата й се придават лекички трептения. Утежнение въобще няма, или е с минимално тегло и изнесено далеч от куката, по-скоро за постигане на дистанция, за да не се влияе на естественото движение на примамката(за игра тук не можем да говорим), имитиращо потъването на истински червей.

Значителна слабост на този монтаж е изцяло откритата кука, особено в места с подводна растителност(където пък обитават рибите), както и начина на закрепване на примамката. Много често при атака от риба, дори и неуспешна, я губим, поради слабата фиксация. Освен това, нерядко при замятане се случва да я откъснем, особено ако ловим с по-твърди въдици или вече е амортизирана. По тази причина се прибягва до нанизване върху тялото на червея на здрав силиконов шлаух, през който се прекарва куката, без при това същата да пробожда примамката(б). Така тя е много по-здраво и стабилно фиксирана, което позволява да се използва по-продължително време. Индустрията не спи и вече се предлагат фабрични силиконови пръстенчета за тази цел

Интересна разновидност на „Wacky rig“ е монтирането на специфично утежнение със сферична форма и фиксирана подобно на тирбушон стоманена тел, което се завива в предната част на примамката.

В случая тежестта на е монтирана на линията, а в самата примамка, което се явява и особеност на схемата(в). Тъй като тези тежести са дефицитни, а и се губят лесно, по руски патент могат да бъдат заменени примерно с винтове за дърво, които просто се навиват от едната страна на „стръвта“( става дума за леки варианти – за други така или иначе този монтаж е неприложим).
При положение, че е подбран червей с близка или по-ниска относителна плътност от тази на водата, той стои във вертикално положение на дъното. Тук се използват по- меки и дълги силикони, които се отличават с по-изразена и динамична игра . Воденето представлява серия от „подскоци“” по дъното, като в периодите на пауза примамката се поклаща „на челна стойка“. Доколко това е естественото поведение на един клет червей, попаднал при рибите, е друг въпрос…

Това е края на този кратък и може да се каже повърхностен обзор на различните схеми за построяване на линията, при риболов с изкуствени силиконови примамки в тяхното многообразие – класически туистери, шадове, червеи и креатури. Разбира се, джиг-спинингът не се изчерпва само с меките такива – техниката на риболов позволява пълноценно и с успех да се употребяват пилкери, кастмастери и прочие изделия с компактно и тежко тяло. При употреба на последните обаче, палитрата от използваеми схеми на монтаж е несравнимо по-бедна и на практика се изчерпва с непосредствено привързване към линията.

Христо Мурджеев