В средата на Април ми звънна Димитър Тодоров. Планирал участие в турнира Lucky John Cup 2017 и си търсеше партньор. Дълго мислих дали да приема. В Румъния спортния спинингов риболов е много добре развит. От години се състезават в националната си лига, а в края на миналата и в началото на тази година организираха и сериозен международен турнир. Бях чел репортажите на Митко за предишните му участия там. След по-малко от 2 секунди отговорих „Идвам!“.
Cupa Lucky John Sarulesti 2017 е първият етап от националният спининг шампионат на Румъния. Правилата са прости. Една тренировка и два манша в три последователни дни – 5,6 и 7 Май. Зачитат се само Костур (над 20см) и Бяла Риба (над 40см). Измерването на рибите се извършва от съдийски лодки, след което се пускат обратно. Важен е линейният размер. За класирането се сумират дължините на 8-те най-добри риби, като всеки сантиметър е една точка. Има наказателни точки (и то сериозни) ако в лодката има повече от 8 риби или мъртва риба. След тренировката има техническа конференция, на която се тегли жребий (за втория ден жребият е същият, но в обратен ред). Всички лодки се събират и стартират една по една, като изпреварването е разрешено. Разстоянието между лодките трябва да е най-малко 40м (или бяха 50м?).
Сряда вечер.
Приготвям си „играчките“. Чебурашки от 1гр до 9гр, различни размери прави и офсетни куки, силикон от 1.5см до 12см, воблери. Набелязвам какво допълнително трябва да взема от склада. Не успях да събера примамките в една чанта, но пък нали няма да ги нося на гръб. Реших да взема две въдици. Tict Inbite Azing Maniacs IB710-TB за силикон и Pontoon21 High Point Taya TYS732M-T за воблери. Макари Daiwa Certate 2004 с плетено влакно PE #0.4 и Daiwa Exist 2508 с PE #0.6.
Четвъртък.
Не усетих кога стана обед. Товаря колата и газ към Силистра. Прехвърляме багажа, минаваме през чейндж бюро да си взема леи и се отправяме към ферибота. Тук бе първата изненада. Заемаме последното място на палубата и той тръгва. Според Митко това се случва рядко. Обикновено се чака поне половин-един час. Късмета е с нас!
Пристигаме на езерото. Има малко колесари и лодки. Успяваме да се вредим на „паркинг“ на самия кей. Време е да намерим хотела, който е на 30-на километра. Настанихме се, хапнахме и се прибраме да изпием по бира в стаята и да бистрим плана за следващия ден.
Петък!
Ден за тренировка. Ставаме рано. Зареждаме малката хладилна чанта със сандвичи, пътьом вземаме по кафе и около 7ч вече сме на кея. Определено има повече лодки от вчера. Товарим се и тръгваме към стената. Митко дава последни инстукции – „Гледай къде са другите лодки. Трябва да сме много дискретни – никакви снимки и внимателно вадене на рибите.“. Целта е ясна. Днес трябва да проверим различни точки, примамки и техники и същевремено да се опитаме да видим какво прави конкуренцията. Митко разказва – „Ето тук има склон, тук има стар път, тук Lucian хвана трофея, там ловиха успешно на предното състезание“.
Стигаме до първата точка. Аз ще ловя с воблери, а Митко ще джигва. Така ще видим кой метод ще даде резултат. Сменям различни примамки, но няма резултат. Митко има празно кълване, после вади мерна Бяла Риба. Сменяме точките. Аз вече редувам двете въдици – ловя и на воблери, и на силикон. Успявам да хвана добър костур на голямата ларва на Фанатик и един по-малък на воблер. Ще ми простите, но хронологията ми се губи. Обиколихме цялото езеро и хванахме риби. Оказа се, че воблерите не работят, а рибите предпочитат пасивни примамки – поролон, Polaris, Larva. Време бе да излезнем за техническата конференция и жребия.
На брега вече се виждат повече лодки и хора. Оказа се, че ни няма в списъка и се регистрираме в последния момент. Получаваме състезателен номер от спининг лигата им – 109. 109! В техния шампионат от лодка има над 100 отбора! За конкретния етап сме записани под номер 58. 58! Колкото и да е голямо езерото 58 лодки, които глисират напред назад са нещо сериозно. Пресата и конкуренцията ще бъдат големи. Митко изтегля номер 20. Това е добре. И в двата дена ще тръгнем някъде в средата и ще имаме шанс да заемем добри позици. Аз обаче съм притеснен. Главата ме боли зверски, избива ме студена пот – всички признаци на настинка (ще ви спестя другите симптоми). Хубаво си мислех да сложа някое прахче Парацетамол в багажа, но уви.
Вечерта в хотела подреждаме примамки и обмисляме отново стратегии и тактики. Планът е разработен по часовник – 30 минути тук, 20 минути там и т.н.
Събота, 6ти Май, Гергьовден.
Честно казано, че е Гергьовден се сетих чак късно след обяд. Езеро, лодка, риболов. Кой ти мисли за софри с агнешко? Денят почва рутинно – сандвичите в хладилната чанта, кафе на бензиностанцията и сме на езерото. Тук вече се усеща напрежението във въздуха. Товарят се такъми, подреждат се лодки, тече трескава подготовка. Кеят пред хотела е обявен за неутрална зона. Май трябва да минем от там за да проверят трюма. Гледаме, че другите лодки не го правят и затова се отправяме към мястото на старта. Един съдия нещо ни се кара гневно. Струва ми се, че сред многото думи на румънски чувам „весте“. Явно трябва да си сложим спасителните жилетки.
Стигаме до старта. 58 състезателни и няколко съдийски лодки са сериозна гледка. Начало! Една по една лодките тръгват. Идва нашият ред и поемаме към първата точка от плана. Близо до стената има интересна ограда, която граничи с плитчина в единия край и с яма в другия. Точката е свободна, позиционираме се и започваме.
Прогнозата за деня се потвърди. Времето е облачно, духа слаб вятър, но все още няма дъжд. Започвам с Tict-a и Polaris. Дойде първият костур, след него още един, бяла рибка малко над 40см. Митко залови добра Бяла, аз хванах още няколко костура и една Бяла. Вече имахме 8 зачетни риби. Междувремено се появи и дъжда. Направи ми впечатление, че рибите кълвяха само в паузите между отделните превалявания.
Първа точка от плана е изпълнена. Време е за мерене (нали помните, че нямаме право да държим повече от 8 риби в лодката). Всяка съдийска лодка има широка мерителна линия. Задължително се дава баджа със състезателния номер, който се поставя на линията. През цялото време при съдиите работи камера, която записва самото измерване.
До тук добре! Сега ще трябва да уедрим средния резултат. Бяла Риба малко над границата е много по-ценна от трофеен Костур. Отправяме се към другия край на езерото. Там бе точката, донесла успеха в турнира преди месец – плитък участък пред тръстиките. Вчерашната тренировка ни бе доказала, че рибите вече не са там, а са в граничещия по-дълбок участък. Митко хваща една Бяла Риба. След нея закача нещо тежко, което прилично сгъна въдицата му. Оказа се Сом около 6-7кг. Много добър линеен размер, но не се зачита за класирането. Откачаме го в кепа, защото имам горчив опит от лодка, миришеща на Сом. Зелената X-Larva на Fanatik ми носи хубава Бяла Риба, но при ваденето ѝ си пролича недостатъка на Tict-a (за това по-късно).
Имаме две риби от тази точка, но времето се беше променило. Облаците изчезнаха, напече слънце и трюма не бе решение за по-дълго съхранение. Решаваме да не рискуваме рибите, а да ги измерим. Бяхме видели съдийска лодка наблизо. Мерим и се връщаме пак на същата точка. Този път се позиционираме по-различно – на един по-дълбок ръб. Позицията позволява да ловим както по него, така и в съседната канавка. „Обърна ли внимание, че до момента нямаме риба на активен силикон?“ – този въпрос провокира Митко да сложи едно шадче и след няколко подавания то се отчете с поредната бяла риба. Време е за смяна на точката. Пътьом измерваме рибата при същите съдии. При това мерене в очите им вече имаше респект.
До края на състезанието има малко повече от час. Имаме 8 мерни риби, от които 6 бели риби и остават за „чистене“ два костура. Последна точка. На тренировката хванахме там две бързи бели риби и се махнахме, за да я запазим. Сега тук аз хващам една Бяла Риба, а Митко 5. Много добър резултат! Докато търсим съдийска лодка рибите започват да обръщат корем в трюма и се налага „реанимация“. Стигаме на време, измерваме ги, като само за едната се налага повече внимание преди да поеме в дълбокото.
Мястото на старта е и място за финиширане. Финишираме и се отправяме към базата. Време е за кафе! Организаторите бяха спретнали барбекю, хладилниците бяха заредени от спонсора – бира Newmarkt, имаше и хубава сянка, Какво повече ни трябва?
Излезна временното класиране. Ние сме 4-ти?!
Неделя!
Прогнозата е за слънчево време, без вятър. Два дена сериозна преса от лодки и „очукани“ точки. Очаква ни тегав риболов! Тръгнахме от базата малко по-късно и сме от последните лодки на старта. Там ни посреща един от организаторите и ни съобщава, че искат да монтират камера на лодката ни. Пошегувах се, че искат да ни видят секретните примамки, но истината бе друга. Задължително условие на турнира е първите 10 лодки в класирането от първия ден да имат монтирана камера през втория. Малка камерка с външна батерия, която снима непрекъснато. Целта е да могат да се потвърдят или отхвърлят контестации от другите отбори.
Тактиката ни е същата. Начало на стената в търсене на бързи костури за да се „затворим“ с 8 риби и после да се мъчим да вдигнем средният резултат с бели. Този път там има повече лодки, които са заели всички перспективни точки. Все пак се наместваме близо до мрежата, което ни позволява да ловим както по дължината и, така и в съседния плиткаж с треви. В мрежата няма никой. Тревите в съседство крещят „Костууууур!“. Няма как да е иначе, залети треви, пред тях някакви закачки. Ако тук няма костур, то къде ще има? Да, ама не! Закачките са много повече и вземат стръвно и уставно. Имам няколко поредни късания, които леко ме изнервят.
Обръщам се отново към мрежата. Първа риба за деня – бяла рибка, под границата. След малко още една, която беше мерна, но се откача пред кепа. До нас конкуренцията извади няколко риби от точка, което предния ден „мълча“. Вече минава 11ч. Вчера по това време имахме 8 риби, днес 0. Газ към другия край. По пътя виждаме, че има много лодки, които са се наредили в по-дълбоката част. Може би тук има някаква игра? Да, но това е най-пресирания участък. Продължаваме!
Започваме в един джоб. Митко хваща нещо, въдицата е огъната, но се показва мустак! Пак Сом! Този е по-малък. Митко се нерви, а аз виждам в това добра поличба – след вчерашния Сом излезнаха хубавите бели риби. Някой пощипва леко полариса, но не се закача. Подавам пак в същата точка. Този път малко по-уверено, но все пак странно кълване. Засечка и натежа. Сменил съм Tict-a с Taya-та. Рибата идва към лодката, но стои в дълбочина с „набивания“ към дълбокото. „Какво е?“ – „Не знам, държи се странно, може да е сом“. За наша радост не беше сом, а красива женска Бяла Риба около 60см.
Местим се в съседния джоб. Тишина! Митко решава да опита drop shot. Това е монтажът за капризни, пасивни рибки. Оказа се правилен ход. Няколко плахи кълванета показват, че рибите са си там, но не искат „да вземат“. Упорството му дава резултат и втората Бяла Риба е кепчосана и окачена на кукана. Часът е 12 и нещо. Знаем, че вече трябваше да сме на острова и поемаме на там. С едно от първите подавания Митко вади Бяла Риба около 50см, след което затишие. Очевидно изтървахме захода, биологичния часовник на белите риби е много точен! Вече минава 13ч. Остават около два часа риболов, а ни трябват още 5 риби. Това започва да звучи нереално, но съм оптимист. Предишния ден в този времеви интервал имахме 6 бели риби. Отправяме се към същата точка, като по пътя срещаме съдии и измерваме улова.
Брегът на „дащната“ точка от предния ден е зает от местни. От едната страна един чичко, от другата семейство с две деца. Радват се на слънцето и ловят каракуди. С риск да влезнем в скандал на чужд език заставаме между тях. За късмет нямат дънни, което ни позволява да ловим малко по-свободно. Ще ловим, но рибите не мислят така. Правя рисковано замятане близо до брега и директния на чичото. Нещо странно се случва. Натежава, но сякаш линията ми се търка в друга линия. Поглеждам дали директния прът си стои на брега. Само това ни трябва – да вкарам телескопа във водата. Там си беше, осъзнавам, че това е риба, при това хубава. Е, колко хубава не видяхме, защото не бях засякъл и тя се откачи.
Няма време за ядосване. Подавам на другата страна. Усещам, че минавам през дребен камънак, но едно от потропванията бе по-странно. Засечка и хоп – четвъртата риба вече е наша.
Честно казано следващите 30-на минути ми се губят. Остава много малко време, а ни трябват още 4 риби. Зад гърба ни започва да се оформя лятна буря. Митко вади рибка под лодката, аз също хващам рибка пак под лодката. Притъмня! Бурята идва! Минават съдиите и питат искаме ли да мерим. Не, благодаря! Няма време за мерене. Закачам риба. Докато я вадя минава лодка на конкуренцията, те ръкопляскат, аз театрално се покланям – още една риба към резултата.
Всичко е против нас! Чуват се гръмотевици в далечината. На глисаж лодките се изнасят. Трябва ни още една риба. Още една! Контакт! Митко вади Бяла Риба, която изглежда мерна. Ура! Изпълнихме задачата да хванем 8. Следва трескаво сгъване и подреждане на лодката. Казах ли ви, че идва буря?
Рибите са в трюма, но той се оказва малък. Вятър, май започва да вали, глисираме към финала да намерим съдийска лодка. Поглеждам трюма. Помпата нещо е спряла да работи и не вкарва прясна вода. Белеят се кореми (този филм го играх вчера). Започвам да ги обръщам и бутам напред назад. В трюма има повече риби и бодливи перки отколкото вода. Лодката подскача по вълните. Ръката ми е издрана.
Най-после стигаме до старт-финала. Виждаме лодката на главния съдия, някакви лодки в брега (май едната е съдийска) и още една в другия край. Главния съдия нещо ни крещи и разговаряме със знаци. А, май и при него можем да мерим. Доближаваме и той „Булгарите“. Видимо се поуспокои, че не сме се правили на луди, а просто не сме го разбирали какво ни говори. Прехвърляме рибите в тяхната лодка и почва меренето. Първа, втора, трета риба. В тяхното корито остават двете най-големи риби, които са полу-умрели. Минават някакви лодки, съдията си говори с тях, а ние нервничим, че се мота и може да не оцелеят. Най-после ги измерват и пускат. Всичко е наред. Оживяха!
Отново глисаж към базата. Надяваме се да успеем да изкараме лодката преди повечето участници. Лодките са 58, а слипа е само един. Въпреки, че сме едни от първите, които се прибират вече има опашка. Явно няма да вадим лодката сега. Отиваме за кафе на завет. Постепено започваме да се събираме. Един двама ни питат за резултата и се споглеждат. Минава Робърт (един от организаторите) и като чува, че имаме 8 риби, една от които е 63см ни поглежда многозначително – отличен резултат. Виждам Юлиян. С него се познаваме от пъстървовите състезания. Пита за резултата ни и казва, че също имат 8 бели риби, но определено по-големи. „Днес сме преди вас, но заради вчера може и вие да сте първи“. Хм, какво ми говори? Румънците заповат да ни гледат с респект. Идва съотборника на Юлиан – Луциан. На лицето му има доволна усмивка – „Ние сме първи, вие сте втори!“. А, нещо става! Излиза официалното класиране за втория ден. Луциан и Юлиан са първи с впечатляващ резултат, ние делим 6,7 и 8 място. Излиза и крайното класиране. Луциан и Юлиян са първи, ние сме втори! Уау! Втори!
Следва официалната церемония. Почетна стълбица, купи, награди. Всички минават да ни поздравят. Чуството е страхотно! Това са състезатели с опит, които много добре познават езерото. В очите им няма грам завист и лоши чуства. Само едно – респект!
Участието в този турнир ми даде страшно много. Митко е превъзходен източник на информация и попих опит, който в други условия би бил невъзможен. Той е човекът, който преди години ми показа А и Б на силиконовия риболов. Благодарение на него хванах първата си Бяла Риба (с негов силикон и глава). Резултатът в този турнир бе постигнат заради неговите познания за водоема и поведението на рибите в него. Изключително съм горд от факта, че успях да съм равностоен партьор в отбора. Това, че сме втори в крайното класиране е само допълнителен бонус!
Получи се много дълго писание, а имам чуството, че пропуснах страшно много неща 🙂 Наистина е трудно да се опише с думи преживяното. За тези, които обичат да четат до края има бонус!
Риболовът от лодка, особено по време на състезание е много по-различен. Въдицата, с която мислех да ловя на джиг е превъзходна за ловене от брега. Позволява с еднакъв комфорт да се лови с глави в диапазона 4гр-10гр, а с цената на малък компромис да се слезне до грам-два. Има достатъчно мощ за да се пребори с хубави риби. Но при ловене от лодка има два съществени недостатъка. Дължина от 2.40м и прекалено „лайт уклон“. При ловене от брега има време да се изморят рибите. Дори и да не е изморена рибата като стигне брега тръгва обратно и аванса върши своята работа. При ловене от лодка рибите имат навика да влизат под самата лодка и с тази въдица е много трудно да се контролират в такава ситуация. По време на състезание няма време да се „мори“ рибата. Целта е максимално бързо да се вкара в кепа. От една страна е по-малък шанса конкурентите да видят, че си хванал, от друга страна има много по-малко пляскане и останалите риби не се плашат. Вече разбирам защо американците ловят с „колове“! Втория ден основно ползвах „воблеровата“ въдица. Въпреки, че е само 20см по-къса (2.20м) позволява много по-добър контрол в близост до лодката, а по-високия тест по примамки ми даваше спокойствието да „напъвам рибите“.
Използвах тънки единични куки. Те успяват с лекота да пробият рибите, но имат един съществен недостатък при състезателен риболов от лодка. Пак става въпрос, че е необходимо бързо вадене на риби които не са уморени. Обикновено ловя с „мека“ почти лайт въдица и хлабав аванс. Тази комбинация тушира напъните на рибите. Сега обаче трябваше да ловя с натегнат аванс и по-твърда въдица. В такава ситуация куката показва своята еластичност. Няколко риби се откачиха в кепа, като това се дължи на „отваряне“ на куката. Реално не се изправя, а пружинира.
Повечето знаят, че при по-топла вода бялата риба има „заходи“. Обикновено те са на разсъмване и свечеряване. Това обаче не е златно правило. Има водоеми, в които тези заходи се случват по обед, като това си е специфично за всеки водоем и зависи от дълбочина, релеф и цвят на водата.
За да може да се ловят бели риби с добра успеваемост при всякакви условия е важно да се знаят две неща. Релефа на водоема и навиците на рибите. Малко или много навиците на бялата риба са еднакви във всички водоеми и можем да правим достатъчно добри предположения за непознат водоем. Релефът обаче е специфичен. Ловенето на рибите не е толкова трудно. Трудното е да намериш правилното място. Humminbird Helix 10 SI GPS и AutoChart Pro – това бе нашето тайно оръжие в този турнир.
Репортажът на Митко ще намерите във форума на Fishing Mania.
Голяма част от използваните снимки са от rapitorimania.ro
Петър Вукадинов
Вашият коментар