1 октомври 2022 , езерото Загорка , Street fishing турнир на VUK.BG, времетраене 9 – 15 часа;
Ниво на р. Дунав край Силистра – 185см +15 см, 19.6 С, налягане 1020Hpa и леко пада с няколко степени през деня, ясен, горещ и тих есенен ден, видимост на водата в езеро Загорка – нормална, около 40+ см.
Не успявам да се подготвя нормално за състезанието, в петък водя няколко задачи едновременно и на Алфатар се сещам, че съм забравил кутията с джиг-главите. C’est la vie, каквото – такова.
Приятна суетня в хладната октомврийска сутрин, 38 участници, разпределени по двойки. Всеки номер с “А” води първите три часа, а Б – следващите три. Решавам, че ако ми се падне начинаещ ще помоля за доверие и да следваме моята тактика през повечето време. Ако ми се падне човек, който познава езерото, ще го следвам през повечето време с надежда да отмъкна и някоя от “неговите” риби. Понеже се почесвам със закуска и записване, тегля почти последен и ми се пада..Кирицоев!? Ама,че късметче. Знам, че често посещава водоема, амбициозен е, и няма проблем да го оставя да води през повечето време, стига да проверим двете места, в които свалих рибките си миналата година.
Малкият хуква да тича със старта, което вече не ми приляга… Д‘Артанян на 45 съм аз, не бързам за никъде (че може да се спъна), но затова пък виждам добре цялата “картина”. Моят “Б” предлага да започнем от полуострова с водните колела. Харесва ми идеята, защото очаквам повечето уловени риби да са все пак в “сектора за хищници”.
Работя с две въдици – лайт 7.6‘‘ до 18 грама (имам желание за туич и дребни джъркчета, които, оказва се, и тях съм забравил :lol:), и медиум 8.4‘‘ до една унция (28 грама), с който искам да работя с дребен силикон и клатушка на голяма дистанция. Дребен силикон, щото на тия градски, паркови езера, пресата е голяма, рибите са много бодени и хитри, малко чудо ще е да реагират добре на голям силикон в дневните часове. А голяма дистанция, ‘щото няколко пъти съм наблюдавал как след първият час активност в ранното утро, хищника се оттегля на сериозна дистанция към средата на езерото, където трудно може да бъде стигнат и обезпокоен. Това обаче, означава “риболов по релефа”, а аз не знам никакъв “релеф” в това малко водоемче?
И така, започвам с бияч – Рейнс Бъблинг шад 3‘‘ на 8 грама – подарена ми глава (благодарности на Анастас и Дани!) и с третият каст свалям съвсем прилична щука, която дебне удобно пред ивица водни лилии при кафето на хотела. 9.10 часа – трети каст и награда за “първа риба”, ако имаше такава!? Е, и 66 см в картона са добро начало! Дани се ококорва, но не пада духом, продължава да тича насам-натам и бързо му идва на ум да провери аналогично място – джоб с водни лилии и мрежа от другата страна. Съвсем на място – за 30-ина минути сваля две мерни и трета маломерна щучка, май и трите на спинербайти. Бях дочул ,че работят добре тук, несъмнено защото малцина ги ползват и щуката не ги познава. Засега.
Минава 10 часа, нямаме повече риби, нито пък някой наоколо. Решавам, че е време е да продължим с обхода. Под дърветата по пътя виждам щука – съвсем на повърхността под защитата на дървото. Това не е добър знак, означава силно наплашени и пасивни риби. Заиграваме се в “малкото езеро” – макар да изглежда красиво и обещаващо, знам че е тегавиня, защото е твърде плитко и много пресирано. Следващият час го доказва – само една малка щучка на попер до “рекичката”, а Дани обръща на УЛ със ситен силикон, утежнение и линия, амбицията го хапе и търси точки от костурец и кефалчета. Намира ги – все маломерни, но точките са си точки, регламента ги уважава. Аз обаче, съм “за щука”, та продължавам да се движа. Научавам,че Анастас е загубил една добра щука по бетонния перваз от източната страна, където взех моята миналата година. Това е кофти за мен, защото едва ли ще има наредени няколко.
Докато упорствам напразно там, Дани ме вика от източния ъгъл на Малкото, намерил мерна щука около 50-те см съвсем в края на място, което не привлича внимание. Пак спинербайти. А какво..? И тях съм забравил. 😆 Още едно доказателство, че рибите са набити под дървета и в кишета, сиреч пасивни и наплашени. Такива риби не вземат добре агресивни примамки в “нормални” размери, още по-малко джърбейти и голям силикон, тоест идеята ми да продължа с малкия силикон 2.5-3‘‘ е адекватна.
Часовете летят и малко след 12 часа се озовавам от западната страна на мостчето при преливника, точно да видя как румънеца Влад взема щука около 60-те см. Там и миналата година местно момче с джърк свали добра риба, затова решавам да се завъртя наблизо като котарак, в очакване другите да им омръзне и да освободят мястото? Наближава местно момче – съотборник на румънеца, и споделя, че видиш ли, взели две щуки (двамата по една) през последните минути.
Даа, класически обеден заход след 12, щуката го харесва. Разпитвам за някакви особености, закачки и въобще какъвто и да е “релеф” на по-голяма дистанция, а той казва, че нямало никакъв такъв и щуката се държала в брега, но капризничела. Това ми идва като малко откровение – изоставям далечните кастове и започвам къси такива под малък ъгъл спрямо брега. Два-три каста, леко задържане като зацеп и вадя половин шад.
А, така..ще крадем силикони, значи!? Слагам същия цвят, но по-малко като размер шадче Рейнс на 7 грама лъскава главица – два каста – без реакция. Замислям се, че и аз не харесвам лъскави мадами, затова свалям новата блестяща джиг-глава и малкия шад го монтирам на старата моя тъмна 6 грама главичка с хубава Gamakatsu 604 кука, боядисана в rootbeer/red gliter цвят.
Първи каст и линията “увисва” подозрително – не на чичо Митко тия! 😆 Подсичам леко и 52 см-ова тънка и дълга, хитра щучка се търкаля в тревата. Кеф! Опита се да ме нахитри, но моят чалъм би нейния. С две рибки се диша по-спокойно.
Искам да продължим и в оставащия час тук. Интуицията ми говори, че в тоя модел на shore jigging с дребен силиконец имам хубав шанс и за трета щука, но Кирицоев е нетърпелив и дава газ да обиколим езерото още веднъж? Срязвам го малко грубо, щото мускетарите на 45 не търпим много такива тинейджъри, но после решавам да съм добър и предлагам сделка – 30 мин за него, където пожелае, после пак 30 мин за мен тук. Той се съгласява, но рибите с нас – не, и оставаме с тия си риби и точки.
Какво пък?! Приятна борба и ценен опит, който затвърждава класически модели за градските езера. В края на състезанието разбирам, че вземам две награди – 2-ро място в класирането и за най-голяма риба. Завалява топъл дъждец, какъв хубав 1-ви октомври!
Текстът е предоставен от Димитър Тодоров.
Вашият коментар