Миналата година за първи път взех участие в състезание от лодка – Lucky John Cup 2017. Определено ми хареса, даже много ми хареса! Тази година Димитър Тодоров ме покани отново да се съзтезаваме на Радута и аз с радост приех.
Подходихме „по-професионално“. Преди състезанието имахме 3 разузнавания с бой (тренировки). Две на Радута и една на съседен водоем (в който също се организират състезания). Целта бе да потърсим перспективни точки, да разберем поведението на рибите и да тестваме примамки и техники. Тренировките бяха успешни – изпълнихме поставените задачи. Хванахме риби и си направихме съответните изводи.
Този турнир не е част от спининг лигата на Румъния. Организира с основно спонсорството от Relax и е в памет на създателя на марката. Наградният фонд бе сериозен, което и гарантира интересът на много отбори. Правилата са леко по-различни. Зачитат се единствено бели риби над 40см. За класирането се взимат предвид 5-те най-големи риби на екипажа като важна е дължината на рибата а не теглото и. Всеки един сантиметър носи една точка (67.8см риба носи 67 точки). Състезнието е изцяло хвани-(измери)-пусни. Протича на три манша по 9 часа в три дена.
Ден първи – 4 Май (Петък).
Започваме в 6 сутринта с техническа конференция. Митко изтегля номер 19. Това е добре! Първият ден ще стартираме в първата половина и ще имаме по-добър шанс за добро позициониране. 8:30 – старт на манша. Отправяме се към една точка, която на тренировката ни даде 4-ри риби за 20-на минути. Да, но това бе на тренировка. След около час имахме само една мерна риба. Време е за смяна! Отиваме към друга точка открита на тренировка. Пътьом проверяваме една канавка – още една риба. Новата точка ни носи две риби. Продължаваме с активно местене. В края на манша имаме 5-те зачетни риби. Смятаме си средният резултат – 51см. Според мен това е добре, Митко казва, че с него ще сме във втората половина на таблицата.
Оказа се прав! От 57 екипажа повечето имаха по 5 риби. Средният резултат на първите в манша е 58! Най-голямата риба за деня – 68см. Интересно бе, че много отбори показаха близки резултати. Времето за състезанието бе стабилно – без резки промени в атмосферното налягане и без големи температурни разлики. Температурата на водата – 20 градуса, а поведението на рибите предсказуемо. Това даде сериозно предимство на местните състезатели, които познават много добре водоема.
Вечерта говорих с един от румънците. Питах го за ключа към големите бели риби. И миналата година, и на тренировките и в първия манш хващахме добре риби, но сравнително дребни. Явно нещо не правим както трябва! Първата част на отговора му не ме учуди – трябва да познавате местата – къде рибите излизат да се хранят, къде се оттеглят и от къде се движат. Втората част обаче ме учуди – ползвайте агресивни примамки! Хммм … всичките ни риби са на пасивни – червейчета, ларви, поролон. За втория ден даже мислихме и да минаваме на по-пасивни монтажи – Carolina, Terminal rig и Drop Shot.
Ден втори – 5 Май (Събота)
Отправяме се към по-различна точка. Решаваме да ловим на по-дълбоко. Вместо на 2-3 метра ще търсим рибите около 5-ия. Аз минавам на агресивни приамки, а Митко ще продължи по старата схема. Скоро първата риба бе факт. Удари на агресивната примамка. След още няколко подавания втора, която се откачи пред кепа. Лошо! Сменяме позицията. Отново риба на агресивната примамка и отново откачане пред кепа. Много лошо! Добре знаем, че рибата се вкарва в кепа а не се гони с него, но все пак адреналинът си казва думата. Най-честият резултат от посягане с кепа към рибата е откачането и. Сменяме позиция. Отиваме там, където миналата година имахме добри риби. Няколко подавания и въдицата на Митко описва така приятната парабула. „Не е Бяла“ – тези негови думи не бяха никак весели – „Много лесно се вдигна“.
Щуката бе хубава. На този видоем е рядкост и сам по себе си уловът е ценен, но не влиза в класацията. Трябват ни бели риби!
Сменяме точки, пробваме различни неща – нищо. Остават около два часа а ние имаме само една риба. Аз започвам да губя мотивация – „Мите, имам чуството, че ако ми удари няма да я хвана защото няма да повярвам, че се е случило“. Лошо, много лошо. Изведнъж удар, Митко хваща, успешно я кепчосваме. Ура! Каръка е счупен! Леко препозициониране. С нови сили започвам да облавям с агресора. Риба, втора, трета. Ох, успяхме! Имаме 5 зачетни риби! Още една!
Манша свърши. Пак правихме прогнози. Моята бе по-оптимистична, но за съжаление не се сбъдна. Класирането ни за деня е по-добро, но пак не сме сред първите 10 отбора. Днес има разместване. Вече са повече и тези, които нямат 5 риби, но пък има о отбори, които продължават да показват висок среден резултат. Нашият е 54.8см. Първите за деня са с 62.2см като е тяхна и най-голямата риба – 78см.
Ден трети – 06 Май (Неделя, Гергьов Ден)
Сутринта леко се объркахме. Старта днес не е в 8:30 а в 7:00! Пристигаме на старта, а вече има лодки, които са стартирали. Идва и нашия ред и потегляме към първата точка – същата, с която започнахме и вчера. Днес времето е различно. Доста силен вятър, който вдига сериозна вълна и плаването е меко казано некомфортно. Капитанът вече е мокър! Това време беше очаквано. Очертаваше се труден риболов!
По пътя видяхме поне 7 лодки закотвени на едно плато. Явно вчера тук се е случило нещо, няма нищо случайно. Ние действаме по план. Вече и Митко набляга на агресивни примамки. Точката ни носи риби, но не е точно това, което трябва.
При едно от отлепянето от дъното в близост до лодката усещам сериозна тежест. Засечка! Риба е! Идва тежко, държи се близо до дъното и прави съвсем леки тласъци. Типичното поведение на хубава бяла риба! Вадя я внимателно, като охлабвам леко аванса. Ще е жалко, ако се откачи пред кепа. Видя се бял силует – не е сом. Рибата решава да се връща в дълбокото. Въдицата е сгъната, върхът е във водата а аванса свири. Не смея да я напъна, но пък тръгва към котвата. Леко спиране на шпулата с ръка и я обръщам – отново тръгва към нас. „Това, май не е от нашите“ – не искам да се съгласявам с тези думи на Митко, но при поредното тръгване към дъното се вижда червена опашка – Шаран! С лека злоба натягам аванса – или ще се откачи, или ще скъса или ще я кепчосаме. А кепчосването във вятъра и вълните не е никак лесно!
Достоен противник! Красив „дивак“, който обаче не се брои. Забелязахте ли вълните? Реално бяха поне два пъти по-големи! Усещах вятъра като тежест в спининга. Риболовът бе възможен единствено по вятъра и то с тежки примамки. С две препозиционирания се пласираме така, че да облавяме сравнително комфортно участъка, който вчера ни донесе рибите. Отново ни се получи. Планът е изпълнен и имаме 5 мерни риби, като дори успяхме да уедрим една-две.
Край! Резултатите са ясни. Класираме се на 19-то място от 57 отбора. Не може да се сравни с 2-рото място от миналата година, но за нас е успех! За това състезание класирането зависеше от общия улов през трите дни, а не като миналата година – от класирането през тях. Зад нас са някои от румънските екипажи, които винаги имат добри класирания. Зад нас са и едни от фаворитите след първия ден.
Няколко важни извода.
При стабилни меторологични условия опита на конкретен водоем дава огромно предимство! И трите дни едниният спонсор (Finval) даваше награди за екипажите, които първи хванат 5 риби. През първите два дена 30-40 минути след старта вече имаше отбори с по пет риби. Вярно, риби, които не могат да се борят за крайното класиране, но пък 5 бързи. Това още веднъж доказва, че румънците познават отлично водоема и знаят зоните за хранене.
Винаги работи повече от един модел на риболов. Успешно ловихме пасивни и капризни риби както на пасивни примамки, така и на активни. Дори и активните се представиха малко по-добре в конкретния случай.
Хубаво е да можеш да обменяш актуална информация. Румънците тук имат огромно предимство. Повечето от тях знаят кой, къде и на какво лови.
За нас остава задоволството от достойното представяне и многото нов опит. Догодина пак!
Вашият коментар